Глагол, тип 186
укоря`ваш, +несв. и [[укоря`]], +св.; +Кого. Отправям укор. _Укорявам го за постъпката му._
__укорявам се/укоря се.__ — Обвинявам себе си, отправям укори към себе си. _Укорявам се за държанието си с баща си._
Когато съм зад граница, никога не укорявам правителството на моята страна. Обаче щом се върна, му го връщам с лихвата. Уинстън Чърчил
Не укорявам никого като казвам, че част от народа е инатест. Източник: интернет
Не укорявам нито Русия, нито Украйна, но добрата сделка е когато и двете страни остават леко недоволни. Източник: интернет
rebuke