Глагол, тип 186
упре`кваш, +несв. и [[упре`кна]], +св.; +Кого. Укорявам, обвинявам, натяквам. _Упреквам го в изневяра._
__упреквам се/упрекна се.__ — Упреквам себе си.
+същ. [[упре`кване]], +ср.
Аз лично ви упреквам заради едно единствено нещо и то не е, защото подкрепяте герб. Източник: интернет
Но не ги упреквам за това, че не искат да се ваксинират. Източник: интернет
Първото, което ще направя, е да спасявам, а не да се карам или упреквам." Източник: интернет
Разбира се, далеч съм от идеята да упреквам българските историци - те правят всичко с най-добри намерения, за тях България е над всичко. Източник: интернет
А не след дълго вече не можехме да напуснем, защото никой работодател нямаше да ни вземе – за което не мога да ги упреквам. Източник: интернет
Не знам да му съчувствам ли или да го упреквам. Източник: интернет
blame