Глагол, тип 186, несвършен вид, умра-свършен вид
уми`раш, +несв. и [[умра`]], +св.
#1 Преставам да съществувам, издъхвам. _Умря млад. От катастрофи умират много хора._
#2 Агонизирам, бера душа.
#3 +Прен. Изчезвам, унищожавам се, забравям се. _Идеите не умират. Книгите му няма да умрат. Думите му няма да умрат._
#4 +Прен. +Разг. Изпитвам изключително силно чувство. _Умирам от глад. Умирам от любов. Умирам от умора._
+същ. [[уми`ране]], +ср.
* _Умирам/умра с отворени очи._ — +Разг. Умирам, преди да се е сбъднало нещо желано.
Живял съм сто години; и умирам от утехата, че никога не съм хвърлил и най-малката подигравка върху най-малката добродетел. Бернар дьо Фонтенел
На мен ми е дадено да живея възвишен живот. А аз умирам в леност, разврат и мечтания. Даниил Хармс
Е, умирам трудно, но не се страхувам да умра. Джордж Вашингтон
Умирам от стотици добри симптоми. Александър Поуп
Аз умирам от любов по петстотин пъти за вечер. Едит Пиаф
Умирам от глад. Българска поговорка
I'm dying