умовете
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от ум
Примери
Времето отнася всички неща, дори умовете ни.
Конфликтът започва и завършва в сърцата и умовете на хората, а не по върховете на хълмовете.
Граници? Никога не съм ги виждал, но съм чувал, че съществуват в умовете на мнозинството хора.
В умовете на мъжете съществува тон на чувство към жените, като към роби.
Бог не разрушава къщите на хората – той разрушава умовете им и те сами разрушават къщите си.
Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.