ум

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Значение

умъ`т, ума`, +мн. умове`, (два) у`ма, +м.
#1 Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. _Остър ум._
#2 Такава способност, развита във висока степен. _Голям ум. Блестящ ум._
#3 +Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. _Един от големите умове на света._
#4 +Прен. +Разг. Съвет, наставление. _Научавам го на ум. Давам ум._
* _Блъскам си ума._ — +Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено.
* _Вземам/взема ума (на някого)._ — +Разг.
#1 Очаровам, грабвам.
#2 Уплашвам, стряскам, сепвам.
* _Губя/загубя у`ма и дума._ — +Разг. Силно се смущавам, обърквам се.
* _Идва ми/дойде ми умът в главата._ — Вразумявам се.
* _Избивам/избия (нещо) от ума си._ — +Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо.
* _Не съм с ума си._ — +Разг. Побъркан съм, луд съм.
* _Опичай си ума!_ — Бъди разумен, разсъдлив.

Синоними

Вижте всички синоними

Фразеологични изрази

Производни думи

Примери

Не е имало досега нито един велик ум без примеси на безумие. Аристотел

Късият ум е с дълъг език. Аристофан

Не е достатъчно да имаш добър ум. Най-важното е да го използваш добре. Рене Декарт

Дървото без плод е дърва за огън, облаците без дъжд са дим, а човек без ум е като животно. Азербайджанска поговорка

Луд свири, луд играе; който гледа, ум няма. Българска поговорка

Превод на английски език

mind

Думи и термини с близки букви