Глагол - сег. вр., 2 л., ед. ч.
Думата е производна от упреквам
Не е престъпление да обичаш няколко пъти в живота и не е заслуга да обичаш само веднъж: да се упрекваш за първото и да се хвалиш с второто си е еднакво нелепо. Висарион Белински
Когато упрекваш другите, сам трябва да си далече от това, за което ги мъмриш. Плутарх
Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост. Джовани Бокачо
Кажи ми, защо ме упрекваш в измяна?“ Източник: интернет
По-сериозно - защо упрекваш Рашков за битовата престъпност? Източник: интернет