увенчава
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от увенчавам
Примери
Краят увенчава делото.
Успехът не увенчава онези, които се продават ниско, поради липса на самоувереност.
По-добрата игра на "гаучосите" от началото на продълженията се увенчава с успех.
И независимо от възможните критики, титлата народен поет е дадена на Вазов съвсем естествено още в ранна възраст, а по-късно цар Борис и официално го увенчава с нея.
Наградата увенчава този труд с глътка радост.
Трудът му се увенчава с изданието - "Речник на прехода.