Глагол, тип 186
увенча`ваш, +несв. и [[увенча`я]], +св.
#1 _Остар. Кого._ Слагам венец на главата по случай победа, в знак на признателност. _Увенчават войниците с цветя._
#2 +Прен. +Какво. Стоя на върха; приключвам, представлявам връх, край на нещо. _Вечни снегове увенчават върха._
#3 +Прен. +Какво. Приключвам, представлявам щастлив, успешен край (на дълги усилия, борби, труд и др.). _Блестящо представяне увенча големия_ _и`_ _труд и безсъние._
__увенчавам се/увенчая се.__ — Приключвам с щастлив, успешен край (за труд, усилия, борба и др.). _Борбата се увенча с победа._
+прил. [[увенча`н]], увенча`на, увенча`но, +мн. увенча`ни.
crown