Съществително име - ед. ч.
+мн. вакъ`фи, (два) вакъ`фа, +м. +Истор. В Османската империя — недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.
А в съвременния турски език "вакъф" означава благотворителна фондация. Източник: интернет
За живота в селото през времето на османското владичество сведенията са твърде оскъдни Знае се, че селото е принадлежало към Плевенския вакъф, на когото е плащало данъците, основен от които е бил „десятакът“ – юшура. Източник: интернет
За издръжката на храма Хайдар Ефенди учредява вакъф с магазини, ханове и къщи между Чира пазар и затвора Ченгел каракол. Източник: интернет
Това е условно датиране и се базира на първото известно писмено споменаване на селото („Документ за границите на поземления имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.). Източник: интернет
Джамията е изградена в XVII век от Хуса Медин паша, която я прави вакъф. Източник: интернет
Джамията се издържа със средства от основания от Али бей вакъф. Източник: интернет
waqf