вакъфа
Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от вакъф
Примери
В дефтера Kuyudu Kadime (№ 559 от 1579/80) това и останалите села, които принадлежат на вакъфа на Ибрахим паша, също са дадени като отделни единици.
В преброяване от 1771 година селото е включено в специалната група на вакъфа.
Спорът е решен в полза на вакъфа, т.е. Карлово.
Запазена е мраморна плоча с надпис на османски турски, който казва, че храмът и медресето му са изградени от Мехмед Заде Шериф Ахмед бей от Охрид в 1244 година от хиджра (1828 от Христа), който оставя и голямо дарение на вакъфа.
Мютевлият подарил една кория (гора), която била собственост на вакъфа, да я осекат милчани за дървен материал за църквата.
Първото споменаване на Рахотинце е във вакъфа на Мехмед бег от 1461/1462 като село със „70 коси“.