Съществително име - ед. ч.
+мн. вълчи`ци, +ж. Женското животно вълк.
В тези тръни една вълчица родила своите малки. Източник: интернет
Един ден, както е наблюдавал кучето си, овчарят вижда, как то се сношава с една вълчица, след което я оставя да изяде една тлъста овца. Източник: интернет
Но пък намекна, че може и да оголи зъбки с фотос, който показва, че преди е била пале, а сега - вълчица. Източник: интернет
"Журналистки преследват избягалата вълчица", обявява "Труд" върху снимка на 1-а стр. Текстът под снимката разтреперва въздуха: ". Източник: интернет
Сетихме се, че е брачният период на вълците и кучето, водено от нагона, е тръгнало по разгонената вълчица. Източник: интернет
Преданието, че Ромул и Рем са откърмени от вълчица, може да бъде обяснено с предположението, че Ларенция е наречена „lupa“ (куртизанка, буквално „вълчица“) поради аморалния образ на жената ( Източник: интернет
she-wolf