вълчицата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от вълчица
Примери
Някои от историите й са познати на целия свят като вълчицата, кърмеща двамата близнаци Ромул и Рем, или докосването до Бог, изрисувано на купола на Сикстинската капела.
Един от наследниците на Ашина – Асян шад, заселил потомците на вълчицата в Алтай (Цин Шан), където станали поданици на жуан-жуаните (жужаните), добивайки и обработвайки за тях желязо.
Понякога тя е отъждествявана с вълчицата, откърмила Ромул и Рем, които се считали за лари на град Рим.
София, 1993, стр. 55 Има и вярване, че вълчицата не може да забременее докато не яде кучешко месо Димитър Маринов.
Последният скандал, който предизвика държавния глава с ловния си уклон, бе опитомяването на вълчицата Зорница.
Вождът на племето – Абанбу имал седемнайсет братя, един от които – Иджинишиду, е наречен „син на вълчицата“.