Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. ванда`ли, +м.
#1 +ист. Само +мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения.
#2 +Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални ценности.
+прил. [[ванда`лски]], ванда`лска, ванда`лско, +мн. ванда`лски.
Когато видя на улицата вандал, аз не виждам в него вандал. Аз виждам два разочаровани родителя. Джими Кар
В дълбочината на времето вандал е нарицателно не на новата прогресивна култура, а на погребване на голям културен пласт. Източник: интернет
Тъжно е да гледаш как портретите на велики българи се търкалят по земята, обградени от изпражнения и чакащи да станат разпалка за огъня на поредния вандал“, сподели председателят на Младежкото обединение на БСП във Велико Търново Жулиета Войнова. Източник: интернет
Браун, демек кафяв вандал, що да се гръмна бре, комсомолец т, ва звучи гордо. Източник: интернет
Табелка, окачена на врата, с надпис "Аз съм вандал", няколко дефилето по централните улици и снимки на всички обществени места! Източник: интернет
Полицаи – по петите на вандал, спукал гуми на два автомобила в село Рударци. Източник: интернет
vandal