Глагол, тип 186, несвършен вид, въвра-свършен вид
въви`раш, +несв. и [[въвра`]], +св.
#1 +Кого, какво. Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.
#2 +Какво. Доближавам нещо до лицето на някого така, че му преча, досаждам. _Стига си ми въвирал тоя вестник!_
__въвирам се/въвра се. 1.__ — Пъхам се, вмъквам се. _Все в шкафа се въвира!_
#2 Приближавам се плътно до някого така, че му преча, досаждам. _Стига си се въвирал в мене, пречиш ми!_
#3 +Разг. Слагам се да участвам в някоя работа, без да ме искат. _Не се въвирай, където не ти е мястото!_
* _Въвирам/въвра в очите/носа_ — (_на някого_). +Разг. Натяквам, припомням нещо неприятно.
* _Въвирам се/въвра се в очите_ — (_на някого_). +Разг. Натрапвам се.
I turn