Глагол, тип 186
нави`раш, +несв. и [[навра`]], +св.; +Кого, какво.
#1 Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам. _Едвам навря ключа в ключалката._
#2 +Разг. Бързо обличам или обувам. _Наврях си старите тесни джинси._
__навирам се/навра се. 1.__ — Пъхам се, мушкам се, въвирам се в тясно място. _Катерицата уплашено се навря в хралупата си._
#2 Вземам участие в работа, в която не съм желан.
* _Навирам в миша дупка. 1._ — Карам се твърде много на някого.
#2 Отмъщавам си на някого, като го поставям в безизходно положение.
* _Навирам в очите._ — Непрекъснато показвам нещо или някакъв факт, натяквам, напомням за някого или нещо.
* _Навирам се в устата на вълка._ — Сам необмислено се излагам на голяма опасност.
* _Навирам си носа (някъде)._ — Меся се в някаква работа, проявявам ненужен интерес.
I push