възглас

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Значение

+мн. въ`згласи, (два) въ`згласа, +м. Дума или думи, произнесени високо за изразяване на отношение. _Възгласите на одобрение не стихваха._

Синоними

вик възклик отговор обръщение отзвук призив ехо апел лозунг възклицание повик провикване крик Ура крясък
Вижте всички синоними

Производни думи

възгласа възгласът възгласи възгласите

Примери

Свидомитите се ослушват като прасета в царевица и са готови при първия възглас "Путин напада" да захвърлят джевелините и да бягат презглава. Източник: интернет

Кристеросите влизат в сражение с възглас „Вива Кристо Рей! Източник: интернет

Нека, спазвайки традицията през следващите 40 дни като нашите предци, се поздравяваме с хилядолетния радостен възглас “ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ”. Източник: интернет

Независимо, че насреща си имат фанатичен враг, който не споделя прословутите "общочовешки ценности" и "цивилизационни избори" и чиито възглас "Аллах акбар" заменя всякакви идеологии, морал и мотиви за действие." Източник: интернет

Не че влагам отрицателна конотация в този емоционален възглас. Източник: интернет

Било е време през 50те години, когато за възглас "Само Левски долу ЦСКА" се е отивало на лагер! Източник: интернет

Превод на английски език

exclamation

Думи и термини с близки букви

възглавяха възглавяхме възглавяхте възгласа възгласели възгласели са