Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. въ`згласи, (два) въ`згласа, +м. Дума или думи, произнесени високо за изразяване на отношение. _Възгласите на одобрение не стихваха._
Свидомитите се ослушват като прасета в царевица и са готови при първия възглас "Путин напада" да захвърлят джевелините и да бягат презглава. Източник: интернет
Кристеросите влизат в сражение с възглас „Вива Кристо Рей! Източник: интернет
Нека, спазвайки традицията през следващите 40 дни като нашите предци, се поздравяваме с хилядолетния радостен възглас “ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ”. Източник: интернет
Независимо, че насреща си имат фанатичен враг, който не споделя прословутите "общочовешки ценности" и "цивилизационни избори" и чиито възглас "Аллах акбар" заменя всякакви идеологии, морал и мотиви за действие." Източник: интернет
Не че влагам отрицателна конотация в този емоционален възглас. Източник: интернет
Било е време през 50те години, когато за възглас "Само Левски долу ЦСКА" се е отивало на лагер! Източник: интернет
exclamation