Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
викъ`т, вика`, +мн. ви`кове, (два) ви`ка, +м.
#1 Гръмък, силен звук, издаден с гласа. _Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината._
#2 Зов, повик, призив. _Вик за помощ. Вик за борба._
#3 +Прен. Шумна, демонстративна себеизява. _Последният вик на модата._
Човек влиза в шума на тълпа, за да удави собствения си вик за мълчание в нея. Рабиндранат Тагор
Цялата ми душа е вик, а работата ми е коментар на този вик. Никос Казандзакис
Чух един вик през нощта и чух един смях след това. Ако не мога да забравя това, няма да мога да заспя отново. М. Р. Джеймс
Всяко наше действие е боен вик срещу империализма и боен химн за единството на народа срещу големия враг на човечеството: Съединените американски щати. Ернесто Че Гевара
Коледните пуловери са приемливи само като вик за помощ. Анди Боровиц
Никой от художниците все още не е изобразил душата, всички изобразяват само нейните следа, сянка, вик... Игор Павлюк
cry