Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
възпита`телят, възпита`теля, +мн. възпита`тели, +м.
#1 Човек, който се занимава с възпитанието на някого. _Не ставам за възпитател._
#2 Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.
+прил. [[възпита`телен]], възпита`телна, възпита`телно, +мн. възпита`телни. _Възпитателен процес._
Вместо да сменяш жена си, промени себе си. Не се превръщай във възпитател на жена си. Най-добрият начин да я научиш е да я обичаш. Гавриил (Атонски)
Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство. Мария фон Ебнер-Ешенбах
Наш възпитател е нашата дейтвителност. Максим Горки
Възпитателя не е чиновник; ако той е чиновник, той не е възпитател. Константин Ушински
Като възпитател винаги съм се стремял да видя, че плодовете на американската мечта са достъпни за всички. Джеймс Д. Уотсън
Не е необходимо да се възпитават другите - нека се срещнат с Живота, който ще бъде най-добрият възпитател за тях. Същото като за теб. Нина Рубщейн
educator