възпитател

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

Значение

възпита`телят, възпита`теля, +мн. възпита`тели, +м.
#1 Човек, който се занимава с възпитанието на някого. _Не ставам за възпитател._
#2 Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.
+прил. [[възпита`телен]], възпита`телна, възпита`телно, +мн. възпита`телни. _Възпитателен процес._

Синоними

Производни думи

Примери

Вместо да сменяш жена си, промени себе си. Не се превръщай във възпитател на жена си. Най-добрият начин да я научиш е да я обичаш. Гавриил (Атонски)

Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство. Мария фон Ебнер-Ешенбах

Наш възпитател е нашата дейтвителност. Максим Горки

Възпитателя не е чиновник; ако той е чиновник, той не е възпитател. Константин Ушински

Като възпитател винаги съм се стремял да видя, че плодовете на американската мечта са достъпни за всички. Джеймс Д. Уотсън

Не е необходимо да се възпитават другите - нека се срещнат с Живота, който ще бъде най-добрият възпитател за тях. Същото като за теб. Нина Рубщейн

Превод на английски език

educator

Думи и термини с близки букви