Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
+вж. [[възто`ржен]]
Амалгамата от сензационност, възторженост, възхита и конспиративност иде да ни подскаже, че случилото се е невероятно, че граничи с подвига, че е нещо извън времето. Източник: интернет
Композиторът използва музикални контрасти, за да противопостави тъмнината и светлината, тъгата и надеждата, възторженост и лиричност. Източник: интернет
Затова и авторът бърза да омаже критиката си с "историческото развитие", "определена възторженост към природата", "липсата на прокаран творчески път" и тъй или иначе насила да процеди "художникът даде на зрителя радващи окото изгледи от нашата страна". Източник: интернет
С подобаваща възторженост той разказва великото българско минало, призовавайки на помощ два-три примера, които познава. Източник: интернет
Нали така ще загубят точно юношеската си възторженост, която после непременно ще им потрябва!" Източник: интернет