Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. веселя`ци, +м. Човек, който умее да весели себе си и другите.
А барабанистът му - виенчанинът Хайни Алтбарт, веселяк и шегаджия с доста черен хумор, който не се издържа от музика, а от погребалната агенция, която управлява като семеен бизнес, обобщи, че цялата група искат да станат български граждани. Източник: интернет
В началото на пътуването на борда на „Дънкан“, благодарение на абсурден инцидент, се оказва Жак Паганел, френски географ, добряк, веселяк и шегаджия, но много разсеян човек. Източник: интернет
Джон Мидълтън – далечен братовчед на мисис Дашууд; веселяк, обича компаниите и лова; служил с полк. Източник: интернет
Не ми го побира главата, че от сега нататък денят ще започва без един готин, печен, веселяк и борбен колега.. Източник: интернет
Партийната върхушка го беше приела като особняк, а това му даваше известна свобода да критикува самозабравилите се без да бъде наказван", разказва един от неизвестните епизоди от живота на художника веселяк внучката. Източник: интернет
Известен като голям веселяк – ерген, склонен към екстравагантен живот и приключения; човек с несериозно отношение към живота – пълно отрицание на уседналия домашен бит. Източник: интернет
jolly