Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. вино`вници, +м.
#1 Виновен човек. _Давам виновниците за катастрофата под съд._
#2 +Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. _Ето главния виновник за осъществяването на нашата среща._
Самите хора са основният виновник за тяхното страдание. Томас Малтус
Всяка беда се разбира по-лесно, когато има виновник. Игор Сахновски
Адвокат посочи единствения виновник за казуса с Пловдивския панаи. Източник: интернет
"Ако има един главен единствен и основен виновник за енергийната ни зависимост от Русия днес, той се казва Бойко Методиев Борисов. Източник: интернет
Архитектът преди година напусна със скандал общинското дружество, което управляваше - "Софияплан", след като общинският съвет реши да му прехвърли отговорности, принадлежащи на кмета и главния архитект, с цел да намери "виновник" за провалени проекти. Източник: интернет
Анализът е точен, но никой от анализаторите не посочи главния виновник за кризата. Източник: интернет
culprit