Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. престъпници, +м. Човек, който извършва престъпление.+прил. [[престъпнически]], престъпническа, престъпническо, +мн. престъпнически.
Преуспелият революционер е държавник, а неуспешният е престъпник. Ерих Фром
Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник. Алберт Айнщайн
Явява ли се човек престъпник или държавен служител е не повече от гледна точка. Том Робинс
Никога не трябва да отхвърляш покаян престъпник: с отчаяние, той може да стане два пъти престъпник... и тогава... Михаил Лермонтов
Имате толкова много информация, а не можете да изобличите този престъпник. Къде е грешката? Защо не можете да го намерите? Роберт Грейсмит
Впечатлението е добро, но не прозрачно. Нещо с него не е в идеален ред: или той е алкохолик, или шизофреник, или неуправляем престъпник. Юрий Нагибин
criminal