Съществително име - ед. ч.
воденича`рят, воденича`ря, +мн. воденича`ри, +м. Човек, който има воденица и/или работи във воденица.
+прил. [[воденича`рски]], воденича`рска, воденича`рско, +мн. воденича`рски.
В главата „Бурята” се разказва за стария воденичар и дъщеря му Марийка, които Иван Кралича спасява от смърт и изнасилване, а нападателите Топал Хасан и Емексиз Пехливан са убити и заровени там. Източник: интернет
Във Валандово, където щетите са за 16 милиона динара има само две жертви - козар, прикрил се под скала и воденичар във воденицата му. Източник: интернет
През 18 век един стар воденичар на име Сано, заедно с жена си и децата си, бягал нагоре в планината и търсел спасение от турския башибозук. Източник: интернет
Поисках от полицията, за да оставят на хаджи Асан воденицата връз мене, да хвана един воденичар, каквото да мога да се прехраня, но те не дават никакво внимание. Източник: интернет
Последният неин воденичар бил от малкото селце Усковце. Източник: интернет
Работи като воденичар, а по-късно се присъединява към ВМОРО. Източник: интернет
miller