военачалниците
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от военачалник
Примери
А военачалниците се оплакват: "Тези висшисти, развалиха ни хубавата казарма."
Haigh, 143. Както обикновено Елизабет не успява да контролира военачалниците си в чужбина.
В описанията се твърди за взети пленници, добитък, злато и няколко отрязани ръце на убити неприятелски предводители, които са представени от военачалниците като трофеи за фараона.
Заговорниците тайно пускат слухове против Гордиан, хвърлят вината върху него, подкупват военачалниците, за да им поверят главното командване и постепенно обсебват императорските пълномощия.
Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.
В IV в. пр.н.е., се появяват младшите тирани, основно сред военачалниците.