Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от военачалник
А военачалниците се оплакват: "Тези висшисти, развалиха ни хубавата казарма." Източник: интернет
Haigh, 143. Както обикновено Елизабет не успява да контролира военачалниците си в чужбина. Източник: интернет
В описанията се твърди за взети пленници, добитък, злато и няколко отрязани ръце на убити неприятелски предводители, които са представени от военачалниците като трофеи за фараона. Източник: интернет
Заговорниците тайно пускат слухове против Гордиан, хвърлят вината върху него, подкупват военачалниците, за да им поверят главното командване и постепенно обсебват императорските пълномощия. Източник: интернет
Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех. Източник: интернет
В IV в. пр.н.е., се появяват младшите тирани, основно сред военачалниците. Източник: интернет