Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от връшник
С желязна лопатка, наречена „оджак“, се гребвали въглени и гореща пепел, с които се посипвал връшникът. Източник: интернет
Традиционно подницата и връшникът, пак според Вакарелски, са се използвали в Северозападна България до средата на 20 век, когато масово навлизат готварските печки. Източник: интернет
При някои ястия връшникът се залепва с тесто (приготвено от брашно и вода), като по този начин се получава херметизиране и ястието става по-бързо и изключително вкусно. Източник: интернет