Глагол, тип 186
ядо`сваш, +несв. и [[ядо`сам]], +св.; +Кого. Предизвиквам у някого яд; сърдя, дразня. _Ядосва ме с постоянните си забележки._
__ядосвам се/ядосам се.__ — Изпитвам яд, недоволство; сърдя се, нервирам се, гневя се. _Често се ядосвам за дребни неща._
Ядосвам се, когато хората ме наричат екшън филмова звезда. Индиана Джоунс е приключенски филм, комикс, фантазия. Харисън Форд
Преди всичко не трябва да се ядосвам. Ако все пак се ядосвам, избивам всички зъби от устата на горкия нещастник, който ме ядоса. Франц Шуберт
Добре, предполагам, че все още съм дете. Защото, когато наистина се ядосвам и пламна и имам чувството, че гърбът ми е опрян в стената, ще кажа злобни неща. Хауърд Стърн
Не съм достатъчно силен, за да се ядосвам. Пиер Кюри
Хуморът ми винаги идва от гнева, но трябва да се уверя, че няма просто да се ядосвам и да не скоча на сапунерка. Карл Хайасън
Винаги ще се ядосвам на някого. Това никога няма да изчезне. Хауърд Стърн
acerbate