Съществително име - ед. ч.
+мн. зъболе`карки, +ж. Жена зъболекар; стоматоложка.
Гълъб Донев е женен за известната столична зъболекарка Нели Евлогиева, а Габриела е тяхното единствено дете. Източник: интернет
Новите мерки ще бъдат наблюдавани от зъболекарка. Източник: интернет
Сияна пък иска да бъде маникюристка, а Ваяна – зъболекарка. Източник: интернет
А нас ни караха да вечеряме А пък в училище имахме зъболекарка - др. Иванова. Източник: интернет
Селска зъболекарка щеше да ме умори с арсен в зъба. Източник: интернет
Първо хлорхексидинът се пие ограничено време, второ не ми помогна, трето цената на тия цветни течности е изкуствено надута, четвърто йодасепт използва мойта зъболекарка тогавашна за един джоб, не хлорхексидин, що не я питаш що. Източник: интернет
dentist