зъболекар

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

Значение

зъболе`карят, зъболе`каря, +мн. зъболе`кари, +м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог.

Чакането е половината забавление. Както когато отидете на зъболекар. Стенли Елин

Адвокатите и самият Кюркчиев твърдят, че преди катастрофата той е бил на зъболекар, който му поставил упойка. Източник: интернет

Ванина се преместила от Велико Търново в София, за да практикува професията си на зъболекар. Източник: интернет

Единственото, което се изисква от родителя, е да заведе детето си на зъболекар и да даде информираното си съгласие. Източник: интернет

Велизара е зъболекар и майка на 6-годишно дете. Източник: интернет

Защото, след като няколко пъти ходих на зъболекар, накрая зъболекарят рече: „Внимателно с храните, които оцветяват“. Източник: интернет

dentist