Глагол, тип 186
засра`мваш, +несв. и [[засра`мя]], +св.; +Кого.
#1 С нетактично поведение причинявам срам у някого. _Засрамваше момичето, като_ _и`_ _говореше за него._
#2 Обикн. с отрицание. Успявам да отговоря на очакванията, не опетнявам името на отговорен за мене човек. _Синът му не го засрами — изкара изпитите много добре._
#3 Причинявам срам у някого, като го превъзхождам.
__засрамвам се/засрамя се.__ — Изпитвам срам.
Аз съм като всеки друг. Аз мога да се порежа и да прокървя. И се засрамвам лесно. Майкъл Джексън
abash