Глагол, тип 173
конфу`зиш, +мин. св. конфу`зих, +мин. прич. конфу`зил, +несв. +Разг. Карам се остро, мъмря, ругая, поставям в неудобно положение. _Баща_ _и`_ _я конфузи заради закъсненията_ _и`_ _вечер._
__конфузя се.__ — Изпадам в неудобно, неловко положение; смущавам се. _Конфузи се от най-малката забележка._
confuse