затаявам

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

затая`ваш, +несв. и [[затая`]], +св.; +Какво. Не изявявам, запазвам в себе си мисъл, чувство и под. _Затаи омразата си към нея._
__затаявам се/затая се. 1.__ — Утихвам, притихвам. _Къщата се беше затаила в нощта._
#2 Скривам се, за да не ме чуят и видят.
+прил. [[затае`н]], затае`на, затае`но, +мн. затае`ни.
* _Затаявам/затая дъх._ — Спирам дъха си, дишам безшумно, за да се скрия, от интерес или от силни изживявания.