Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. завеща`ния, +ср.
#1 Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. _Правя завещание._
#2 Документ, с който се прави писмено завещание. _Завещанието му е вече написано._
#3 Съвети, повели; духовно наследство, оставено от човек или предци.
Историята на един народ се явява също и неговото завещание. Вилхелм Швебел
При огласяването на идейно завещание най-главното е... степента на вменяемост на наследниците. Веслав Брудзински
Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност." Източник: интернет
А наполеоните са част от дарението, направено с писмено завещание от д-р Владимир Витанов и неговата съпруга Донка. Източник: интернет
Ако тази книга, както казвате, е вашето политическо завещание, можете ли да го изразите в една дума накрая? Източник: интернет
А точно вече беше загубил надежда и беше написал завещание с "Оставям всичко на мама". Източник: интернет
testament