завет
Части на речта
1. завет - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
2. Завет - Име на място
Значение
+м., само +ед.
#1 Място, защитено от вятър. _Стоя на завет._
#2 +Прен. Спокойно, осигурено място или положение. _С тази длъжност си винаги на завет._
----
+мн. заве`ти, (два) заве`та, +м. Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. _Трябва да живеем по заветите на дедите си._
* _Стар завет._ — Дохристиянската част на Библията.
* _Нов завет._ — Християнските книги на Библията.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Любовта не се нуждае от Закон. Любовта е Закон над законите. Това е новият закон или Новият Христов Завет.
Заповедта за любов, последната сред заповедите на Старият Завет, стана първа в Новият Завет.
Докато Новият Завет служи за дешифриране на Стария, той беше приет като абсолютна норма.
Новият завет не е исторически документ.
В Библията, Стария или Новия завет няма нищо, което да казва: "Ако вярвате в Мен, няма да имате никакви проблеми."
Бог е свиреп във Старият Завет и обаятелен в Новия - доктор Джекил и мистър Хайд в свещен роман.
Превод на английски език
covenant