завръзка
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. завръ`зки, +ж. _Спец._ В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитието на сюжета.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
А и от такъв преход трудно би могла да произлезе завръзка.
Първият епизод съдържа подвеждаща завръзка: Станишев обяви, че е избрал да стане евродепутат, защото соцгрупата в ЕП му е възложила да партнира на нейния председател Мартин Шулц в преговорите за сформиране на нова Европейска комисия.
Симфоничното е изградено абсолютно на сюжетен принцип: увод, завръзка, кулминация, развръзка.
СЕГА - Вместо развръзка тези избори ще са завръзка :: Разглеждате вестника като анонимен.
Той също така научава първите сведения за някои от главните действащи лица и отношенията между тях, и се подготвя за сюжетната завръзка.
Превод на английски език
connection