Съществително име - ед. ч.
+мн. завръ`зки, +ж. _Спец._ В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитието на сюжета.
А и от такъв преход трудно би могла да произлезе завръзка. Източник: интернет
Първият епизод съдържа подвеждаща завръзка: Станишев обяви, че е избрал да стане евродепутат, защото соцгрупата в ЕП му е възложила да партнира на нейния председател Мартин Шулц в преговорите за сформиране на нова Европейска комисия. Източник: интернет
Симфоничното е изградено абсолютно на сюжетен принцип: увод, завръзка, кулминация, развръзка. Източник: интернет
СЕГА - Вместо развръзка тези избори ще са завръзка :: Разглеждате вестника като анонимен. Източник: интернет
Той също така научава първите сведения за някои от главните действащи лица и отношенията между тях, и се подготвя за сюжетната завръзка. Източник: интернет
connection