Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от завръзка
Но позволете, господа, тъкмо тук почва, може да се каже, нишката, завръзката на романа. Източник: интернет
В зависимост от авторовия замисъл, експозицията може да бъде по-кратка или по-дълга, да липсва (т.е. творбата да започва направо със завръзката) или дори да следва завръзката. Източник: интернет
Виолета започва завръзката, която позволява „Клуба на цветята“ да се възроди. Източник: интернет
Експозицията, завръзката, кулминацията и развръзката са ясно разграничими. Източник: интернет
Още в "Приключението" завръзката тръгва от изчезналата героиня, чиято личност (и мотиви за евентуално самоубийство) нейните приятели и любовник напразно се мъчат да сглобят. Източник: интернет
Втората фаза е завръзката, където ситуацията става по някакъв начин оплетена и сложна, и напрежението започва да расте. Източник: интернет