завръзката
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от завръзка
Примери
Но позволете, господа, тъкмо тук почва, може да се каже, нишката, завръзката на романа.
В зависимост от авторовия замисъл, експозицията може да бъде по-кратка или по-дълга, да липсва (т.е. творбата да започва направо със завръзката) или дори да следва завръзката.
Виолета започва завръзката, която позволява „Клуба на цветята“ да се възроди.
Експозицията, завръзката, кулминацията и развръзката са ясно разграничими.
Още в "Приключението" завръзката тръгва от изчезналата героиня, чиято личност (и мотиви за евентуално самоубийство) нейните приятели и любовник напразно се мъчат да сглобят.
Втората фаза е завръзката, където ситуацията става по някакъв начин оплетена и сложна, и напрежението започва да расте.