Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. же`ртвеници, (два) же`ртвеника_, м._ В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви.
В допълнение към тях се наблюдава и силно изветряла скална стълба, изкачваща се в посока север, където се наблюдава т.нар. „жертвеник“ съставен от кръгли изсичания и сакрална стълба водеща към „небесното царство“. Източник: интернет
В източния край има част от варовиков жертвеник, вдлъбнатина в пода (вероятно за събиране кръвта на жертвените животни) и жертвени ями. Източник: интернет
В източната част на култовата площадка се наблюдава скално изсечен жертвеник, съставен от пресечни линии, образуващи правоъгълници в позитив, а самите канали в негатив. Източник: интернет
Върху струпване от камъни е поставен античен жертвеник с височина 1,45 м. Източник: интернет
Интересно е, че в запазения жертвеник няма следи от принесени жертвени животни, а са открити семена от смокини, сливи, жито и просо. Източник: интернет
В центъра на гореспоменатото помещение е разположен голям каменен блок, вероятно ползван в древността като жертвеник, лежащ в културен пласт. Източник: интернет
altar