олтар
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. олта`ри, (два) олта`ра, +м.
#1 Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е разположен престолът за четене на литургия; царски двери.
#2 +Прен. Жертвеник. _Положи себе си пред олтара на свободата._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Мълчанието е олтар на предпазливостта.
В допълнение на него в центъра на Сеул бе издигнат огромен черен олтар в памет на жертвите, където държавният глава и съпругата му поставиха днес бели цветя.
Вече може да се каже, че край древния скален олтар на Дионис през римския период (3-4 век) се е оформил цял сакрален комплекс от храмове, посветени на различни тачени тогава божества.
В тази сграда Вичо Грънчаров и Радко Радославов учредяват първото читалище – „Народен олтар“ му казват те и го наричат „Напредък“, за да води горнооряховчани напред.
Други предмети включват месингова фигура за олтар на петел, церемониални предмети от слонова кост и месинг, месингови камбани, ежедневни предмети като ветрила и кошници и ключ "за двореца на краля".
И всъщност енергийната сила на мястото да е свързана с много стар каменен комплекс или олтар под текето.
Превод на английски език
altar