Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
+мн. жи`лища, +ср.
#1 Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. _Строя си жилище._
#2 Място, пригодено за живеене. _Правя жилище за кравата._
* _Вечно жилище._ — Гроб.
Имащият мир със себе си е мирен и със съседа си, има мир и с Бога. Такъв човек е пълен с благодат, защото Господ си е направил жилище в него. Нектарий Егински
За бог няма по-добро жилище на земята, отколкото чистата душа. Питагор
Лесно е да се подценят реалните разходи за притежание на жилище. Сузи Орман
Рождението, както си го представя, - това е търсене на по-просторно жилище. Рита Мей Браун
Домът не може да се счита за жилище на човек, докато в него няма храна и огън не само за тялото, но и за разума. Маргарет Фулър
Абсолютно от никъде не следва, че всеки трябва да притежава собствено жилище. Източник: интернет
dwelling