Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. злосто`рници, +м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. _Злосторници бяха изпочупили уличните лампи._
Но кой ли ще седне да ти брои труповете - така мисли обичайният злосторник. Източник: интернет
И така, светът на нашия Цар злосторник се е сформирал от четири фактора. Източник: интернет
Царят злосторник си е социопат с визитка. Източник: интернет
Второто обвинение е, че е злосторник, който развращава младежите и не вярва в боговете на държавата, а почита свои собствени божества. Източник: интернет
Неизвестен злосторник излял запалителна течност на пода и хвърлил запален кибрит през прозореца на заведението. Източник: интернет
За да се случи това злосторник призовава следното: Национална агенция по приходите (НАП) съобщава за промени в регламента на отчетните периоди за подаване на декларации в НАП. Източник: интернет
maligner