злосторник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. злосто`рници, +м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. _Злосторници бяха изпочупили уличните лампи._
Синоними
Антоними
Производни думи
Примери
Но кой ли ще седне да ти брои труповете - така мисли обичайният злосторник.
И така, светът на нашия Цар злосторник се е сформирал от четири фактора.
Царят злосторник си е социопат с визитка.
Второто обвинение е, че е злосторник, който развращава младежите и не вярва в боговете на държавата, а почита свои собствени божества.
Неизвестен злосторник излял запалителна течност на пода и хвърлил запален кибрит през прозореца на заведението.
За да се случи това злосторник призовава следното: Национална агенция по приходите (НАП) съобщава за промени в регламента на отчетните периоди за подаване на декларации в НАП.
Превод на английски език
malefactor