Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b
+мн. зубра`чи, +м. +Разг. +Пренебр. Ученик или студент, който зубри.
+прил. [[зубра`чески]], зубра`ческа, зубра`ческо, +мн. зубра`чески.
На средностатистическия избирател хората с висше образование му напомнят "отличника зубрач от училище". Източник: интернет
Но дълбоко вътре в себе си те са фалшиви - политическата им състезателна амбиция не идва от сърцето - тя е по-скоро амбицията на един зубрач, който е решил да се мери с нормалните деца кой може да тича по-бързо и по-добре. Източник: интернет
От друга страна, обаче, преди „nerd“-ът да бъде обвързан с широкото използване на технологии, думата е можела да се преведе директно като „зубрач“. Източник: интернет
dentist