звънче
Части на речта
1. звънче - Съществително нарицателно име, среден род, тип
2. Звънче - Име на място
Значение
+мн. звънче`та, +ср.
#1 Малък звънец; камбанка. _Сребърни звънчета._
#2 Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. _Бяха цъфнали бели и сини звънчета._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Във филма на Джузепе Торнаторе "Ново кино "Парадизо" (1988) преди премиерата на всеки филм свещеникът звъни със звънче при неприемливи сцени.
Вокална група"Звънче"-Сандански се завърнаха с четири призови награди от Националния конкурс "Път къ.
За негови най-малки членове бяха приети децата от първа група „Звънче“ с учители – Лорета Великова и Веска Велева.
За тях и за присъстващите на тържеството пяха деца от ДГ „Детелина” с ръководител Иванка Георгиева, ВГ „Звънче” към ОУ „Евлоги Георгиев” с ръководител Силва Крумова.
Поне не се срамуваме като гледаме репортажите от чужбина, където Тиквун изглеждаше по-неадекватен от свинче със звънче.
“Теориите” са само две—квантовата механика и “теорията” на относителността, и двете еманация на глупостта—от които се пръкват всички останали нелепости, на които са им закачили като на свинче звънче прозвището “теории”.
Превод на английски език
bell