звънчето

Съществително име - ед. ч. членувано

Думата е производна от звънче

Примери

Имам амбиция обаче да бъда звънчето на камбанката, т. е. онова, което отразява проблема. Източник: интернет

Поста на ген секретар на НАТО най ще му тича барабар със звънчето. Източник: интернет