звънтя
Глагол, тип 177
Значение
звънти`ш, +мин. +св. звънтя`х, +мин. прич. звънтя`л, +несв.
#1 Издавам звън. _Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо._
#2 +Прен. За глас, смях и под. — чувам се ясно, звънко.
Синоними
дрънкам
звъня
ехтя
дрънча
тракам
звуча
резонирам
шумя
издрънчавам
иззвънявам
вибрирам
звънвам
звъника
оглася
позвъня
Вижте всички синоними
Производни думи
Анаграми
Превод на английски език
chime