Прилагателно име - ж.р. членувано
Думата е производна от звателен
При думи, окончаващи на съгласна в именителен падеж, звателната форма окончава на -o, а при думи на гласна, няма специално окончание за звателен падеж (в по-стария грузински се е използвало окончание -v, но в съвременния език се смята за архаично). Източник: интернет
Остатъците от звателната форма в съвременния български език не се схващат като падежи. Източник: интернет
Според И. Йорданов името по-късно е придобило звателната форма Мичо, която е предадена в гръцките извори като Μίτσής, т.е. Мицо. Източник: интернет
При съществителните, които имат вметната гласна ъ или е, в звателната форма тя изчезва, например: Петър – Петре, старец – старче и т.н. Източник: интернет