Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. оправда`ния, +ср.
#1 Само +ед. Оправдаване.
#2 Довод, доказателство, с които може да се обясни или извини нещо. _Имаш ли някакво оправдание за закъснението?_
#3 Оправдателна присъда.
Бог е надежда за храбрият, а не оправдание за страхливият. Плутарх
Само успешните престъпления намират оправдание. Джон Драйдън
Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома. Александър Солженицин
Бракът не пречи на щастието на тези, които могат да бъдат щастливи; а на останалите поне дава оправдание за оплаквания. Жан Ростан
Когато нашите потомци видят пустинята в който сме превърнали Земята, какво оправдание ще намерят за нас? Айзък Азимов
Пиша моите пиеси, за да създам оправдание за пълноценна актьорска игра и изпълнение. Ерик Богосян
justification