Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
+мн. арби`три, +м.
#1 Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.
#2 Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия.
#3 В спорта — съдия.
Идеалът на Свободата, който направи Републиката арбитър на Европа, ще я направи и арбитър на далечни океани, на далечни страни. Андрю Робъртс
Разумът е единственият арбитър на живота, единствената следа в магическия лабиринт. Ричард Франсис Бъртън
Експерименталните доказателства са крайният арбитър на правилното и грешното. Брайън Грийн
Ако единственият ви арбитър на нещо са парите, наистина трябва... да отидете и да ограбите банки. Брус Дикинсън
Вместо да бъде собственик или арбитър, държавата седна на задната седалка и започна да дава напътствия. Източник: интернет
Бях юрисконсулт, втората беше съдия и арбитър към Европейска юридическа палата към Арбитражния съд и след това започнах работа с моя съпруг като юрисконсулт в нашите фирми. Източник: интернет
arbitrator