Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
зна`кът, зна`ка, +мн. зна`ци и зна`кове, (два) зна`ка, +м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление. _Писмени знаци. Пътни знаци. Знак за внимание. Лош знак. Знак на съгласие._
* _В знак на._ — Като израз на. _В знак на уважение._
* _Зодиакален знак._ — Название и условно изображение на всяко от съзвездията на зодиака.
* _Парични знаци._ — Пари.
* _Препинателен знак._ — Знак за смислово, интонационно и синтактично разчленяване на текст.
+прил. [[зна`ков]], зна`кова, зна`ково, +мн. зна`кови.
Сънят и безсънието без мярка са лош знак. Хипократ
Ключът към всяка наука се явява въпросителният знак. Оноре дьо Балзак
Не вярвам в астрологията. Моят знак е стрелец, а стрелците по природа са скептици. Артър Кларк
В съединените ни ръце все още има някакъв знак на надежда, в стиснатия юмрук няма нито един. Виктор Юго
Любовта не е условие на духа, а знак на зодиака. Габриел Гарсия Маркес
С този знак ще победиш. Латинска поговорка
sign