Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. отпеча`тъци, (два) отпеча`тъка, +м. 1. Следа, диря, която остава след нещо. _Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти._
#2 +Прен. Отличителна черта, следа, въздействие. _Лицето му носи отпечатъка на бурен живот._
#3 Отделно издаден екземпляр от статия, студия и др.
* _Слагам отпечатък (върху нещо)._ — Оставям следи, въздействам.
Властта придава на думите отпечатък на истина. Менандър
Всяка дума е като ненужен отпечатък върху тишината и небитието. Самюъл Бекет
Любезните думи оставят чудесен отпечатък върху душите на хората. Те омекотяват, утешават и лекуват сърцето на този, който ги чува. Блез Паскал
Незаетият с работа човек никога не може да се наслади на пълно щастие; върху лицето на безделника винаги ще намерите отпечатък на недоволство и апатия. Хайнрих Хайне
Аз съм руски композитор, и моята родина е наложила отпечатък върху характера и възгледите ми. Моята музика е плод на моят характер, и затова тя е руска музика. Сергей Рахманинов
Не искам да прекарвам времето си. Искам да го хвана и да оставя своя отпечатък върху света. Либа Брей
imprint