Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. безобра`зия, +ср. Безобразна (във 2 знач.) проява или постъпка. _Върша безобразия._
Достойната жена никога не толерира никакво безобразие в своя живот. Лиза Сий
Цялото това безобразие ще ни се стовари от северозапад. Емил Чолаков
А, аз също, това е абсолютно безобразие, извършено тихомълком от пиянището с перуката! Източник: интернет
"Аз не съм информиран затова, но и ако това се окаже вярно, просто ще е пълно безобразие. Източник: интернет
Взел съм си отпуск да регистрирам камион, други хора искат да регистрират в почивката си автомобилите си и ето с какво съобщение ни посрещат, безобразие! Източник: интернет
Ако ми кажете къде се разхождат тези 2 млрд. по жп линиите на България - това което е станало е пълно безобразие. Източник: интернет
disgraceful