безочие
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+ср., само +ед. Безсрамие, нахалство, наглост; безочливост.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Лидерът на "Има такъв народ“ написа във фейсбук, че щом с такова безочие статуквото се саморазправя с всички извоювани от ИТН поправки в Изборния кодекс, значи са му попречили.
"Щом с такова безочие и наглост статуквото се саморазправя с всички извоювани от “Има такъв народ” поправки в Изборния кодекс, значи сме му пречили, много сме му пречили.
Щом с такова безочие и наглост статуквото се саморазправя с всички извоювани от “Има такъв народ" поправки в Изборния кодекс, значи сме му пречили, много сме му пречили.
Е, няма такава наглост, няма и такова безочие.
Ето така изглежда приказката "наглост до безочие"
Това безочие продължава.
Превод на английски език
impudence